
Разстройство на хиперактивност с дефицит на вниманието (РДВХ) ли разстройство с дефицит на вниманието (РДВХ) се характеризира с несъответстваща импулсивност, хронична разсеяност, и понякога хиперактивност.
Децата с РДВХ/РДВХ може да изпитват затруднения в създаването на взаимоотношения с възрастните и връстниците си, защото имат склонност да се държат по начин, който и за възрастните, и връстниците им е труден. Поради това деца с РДВХ понякога развиват вторични емоционални затруднения.
Момчетата биват диагностицирани с РДВХ пет пъти по-често, отколкото момичетата.

Според изследванията, РДВХ може да има генетична основа, водеща до фина мозъчна дисфункция, която причинява дефицит на предаването на нервните импулси в мозъчните клетки.
Генетичните изследвания сочат, че РДВХ може да е резултат от аномалии в допаминовата система, която отговаря за регулиране на движенията.

РДВХ се диагностицира, когато:
- Няколко симптома, свързани с импулсивност и хронична разсеяност, са налице в продължение на няколко месеца.
- Тези симптоми са несъответстващи на възрастовото развитие на детето,
- Симптомите представляват значителна пречка пред ученето в училище и семейния живот у дома.
Много малки деца попадат в това описание в даден периода през детството си, тъй като способността им да задържат вниманието си и стоят мирни дълго време се развива с времето.

За да може едно дете да си задържи вниманието, префронталният кортекс, който отговаря за самоконтрола, трябва да е достигнал определено ниво на зрелост. Фронталните дялове на централния мозък, обаче, продължават да се развиват и през юношеството и първите години от зрелостта, като при някои деца се развиват по-бавно, отколкото при други. Това може да доведе до неоснователно диагностициране, когато незавършеното развитие на мозъка се обърка с РДВХ.
За сега няма биологични маркери за РДВХ,а в бъдеще по-прецизни методи на тестване на поведението, основани на откритията на неврологията, могат да подобрят диагностицирането на РДВХ.

Доказателствата от ранните скенер изследвания на мозъка (Castellanos et al) показват, че две зони в мозъка на момчета с РДВХ са по-малки, отколкото при тези без РДВХ:
- Предфронталният коретекс, който играе важна роля при планирането, вземането на решения, вниманието и въздържането от неподходящо поведение,
- Зони в базалните ганглии, които участват в генерирането на движенията.
Тези две зони се свързват помежду си. Дали базалните ганглии ще генерират движение или не, зависи от сигналите, изпратени предфронталния кортекс. Той определя дали и кога човек да действа, но което е изключително важно при случаите на РДВХ, кога едно движение да не се случи.
Задържането е критично важна функция на фронталния дял и както бе споменато по-рано,
се развива постепенно през детството и юношеството.
Тази функция на мозъка ни помага да действаме подходящо в различни социални ситуации. На малките деца, чийто фронтален кортекс не е напълно развит, им е по-трудно да го постигнат, но при нормално развитие, способностите им се подобряват с възрастта. Децата с РДВХ продължават да изпитват трудности при задържането в поведенчески аспект и по отношение на вниманието.
Това води до предположението, че контролът за задържане от фронталния дял не работи ефективно при деца с РДВХ, може би защото фронталният дял при тях се развива с по-забавени темпове.

На много деца с РДВХ се предписват медикаменти за лечение на състоянието им. Най-често използваният препарат е метилфенидат (Ritalin) (Ritalin).
Метилфенидатът действа, като повлиява някои от естествените химически вещества в мозъка. По-специално, усилва действието на веществата, наречени допамин и норадреналин в области от мозъка, които играят роля в контролирането на вниманието и поведението. Тези области изглежда са недостатъчно активни при деца с РДВХ. Смята се, че повишаването на активността на тези вещества подобрява функцията на неактивните мозъчни области.

Медикаментите не могат да излекуват РДВХ, но могат да помогнат на някои деца да постигнат по-подходящо поведение.
При децата с РДВХ медикаменти може да им помогне да:
- Станат по-малко агресивни
- Си взаимодействат по-ефективно с другите
- Останат по-съсредоточени, и
- Станат по-малко импулсивни.

Предписването на медикамент за РДВХ
е спорно. Може да има странични ефекти, включително главоболие, раздразнителност и
забавен растеж, а на някои деца не им харесва как се чувстват, когато взимат медикамента.
Ако на него се гледа като на пълен отговор на въпроса, другите нужди на детето може
да останат неглижирани.
Когато се прилага медикаментозно лечение, резултатите сочат, че то е най-ефективно като част от поли-модален подход (NICE, 2008), например, в съчетание с:
- Терапия;
- Образователни действия за посрещане на обучителните трудности, които е възможно детето да среща;
- Използване на определени поведенчески стратегии у дома и в училище.

Поради загрижеността относно надеждността на медикаментозното контролиране на РДВХ и понеже се установи, че самоконтролът е важен предзнаменовател на успеха в учението, се правят изследвания дали когнитивните програми на обучение могат да повлияят на развитието на мозъка, така че да се развие самоконтрол чрез подходящо обучение.

Цяла гама от подходи на обучение, полезни при деца с РДВХ бяха представени в ниво Б на този модул.
Те включват:
- Осигуряване на структура и предсказуемост;
- Намаляване на разсейвващите фактори;
- Адаптиране на задачите,
- Постоянен позитивизъм.
Чуйте Гявин - директор на център за интензивна подкрепа в помощно училище, който описва своя подход към деца с поведенчески трудности. Обърнете внимание как колективът се опитва да помогне на децата да развият самоконтрол.

Преди фронталния кортекс да се развие напълно, възрастните играят важна роля в задържането на неподходящо поведение и насърчаването на положително поведение у децата. Когато тези външни корективи не вършат работа или детето не може да се възползва от тях по устойчив начин във времето, може да се диагностицира опозиционно предизвикателно разстройство .
ОПР е персистиращ проблем само за малък брой деца и съвсем малко развиват сериозно анти-социално поведение. Въпреки че няма много изследвания върху неврологичната причина за ОПР, моделът на нейното развитие и връзката й с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност насочват като причина към аспекти от мозъчното развитие.

Психопатията у възрастните понякога започва с поведенчески разстройства като деца. Има доказателства (Blair, 2005), че е възможно да има рядък вид разстройство на неврологичното развитие, което води до психопатия у възрастните и че то може да има генетичен компонент. Блеър предполага, че психопатията може да се причинява от лоша функция на амигдалата, която контролира емоциите и в нормалния случай откликва на проявите на тъга и страх у другите хора.

Организирайте занимания за развитие на колектива, в което да запознаете колегите си с неврологичната основа на РДВХ. Може да прочетете още по темата, за по-добра подготовка.
Целта на това занимание е да повдигне въпроси, да открие проблеми и да се започне диалог като първа стъпка към проверката и разработването на практики в училището. Ако можете, включете и други специалисти, занимаващи се с деца РДВХ за да се обогатят към дискусията.
Направете списък с въпросите / проблемите, породени от дискусията.

Cooper, P. and Bilton, K. (1996) Attention Deficit/Hyperactivity Disorder. London: David Fulton.
Hughes, L. and Cooper, P. (2007) Understanding and Supporting Children with ADHD: Strategies for parents and other professionals. London: Sage Publications.
Thompson, R. (1993) The Brain: A Neuroscience primer (2nd edn). New York: Freeman.
Blair, J. (2005) The Psychopath: Emotion and the Brain, Oxford, Blackwell.

Touchette, P. and Howard, J. (1984) Errorless learning: reinforcement contingencies and stimulus control transfer in delayed prompting, Journal of Applied Behavior Analysis, 17 (2), 175–188. US Department of Education, Office of Special Education and Rehabilitative Services.
Special Education Programs (2004) Teaching Children with Attention Deficit Disorder: Instructional strategies and practices. Washington, DC: US Department of Education.