Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Дислексия
Girl smiling

Дислексията засяга около 5% от всички деца в училищна възраст, в пълния спектър на способностите, и предимно момчета. Децата с дислексия срещат трудности при четене и писане.


Характерно за дислексията е трудности при схващане на идеята за звуковете на речта, вербалната памет и скоростта на обработване на вербална информация.


При хората с дислексия трудностите се простират от съвсем леки до много тежки.

Едновременно проявяване
Group conversation

При децата с дислексия често има едновременна проява и на други затруднения в езиково отношение, в двигателната координация, смятането наум, концентрацията и личното организиране, като тези прояви сами по себе си не са признаци на дислексия.

Причини за дислексията
Girl looking at activity cards



Причината или причините за дислексия не са напълно изяснени и са в основния фокус на съвременните проучвания. Картината изглежда е сложна.


До момента доказателствата сочат, че:

  •  Дислексията може да е наследствена - ако единият родител има дислексия, при детето има 25-50% вероятност също да страда от дислексия, 
  •  Има ясни разлики в разитието на мозъка на хора с дилексия и на такива без.
Диагноза
Boy writing

До сега няма открити еднозначни маркери за дислексия, така че образователните специалисти разчитат на видими поведенчески знаци и симптоми, а те могат да варират и да имат множество причини, не всички от които могат да се припишат на дислексията.


Опознаването на специфичните мозъчни функции при дислексия може да помогне на учените да разработят по-надеждни диагностични тестове за малки деца.


Учени от Центъра по неврология на Кеймбридж работят по откриването на невронни маркери на дислексията чрез образно изследване на мозъка. Това ще позволи дислексията да се открива възможно най-рано, а целевата подкрепа да достига до тях преди увереността им да се блокира от неуспех.

Първите изследвания
Girl taking a activity card from
                  the board

Първите изследвания на мозъка са показали:

  • Че при хората с дислексия (след смъртта) "planum temporal" от лявата страна на мозъка е голям колкото същата зона отдясно, а нормалното е да е по-голяма.
  • Преди раждането, през ранното развитие, малки струпвания от нервни клетки се откриват на погрешното място в мозъка на хора с дислексия. Някои клетки мигрират на повърхността на кортекса и се виждат като ръбци. Обикновено са в медиалната слепоочна зона, отговаряща за четенето и обработването на речта.
  • Образните изследвания показват, че един слой бяло вещество, който е раположен под мозъчната повърхност и съдържа покрити с миелин влакна, свързващи нервите, е потънък в зоната на четене в мозъка на страдащите от дислексия, което предполага по-слаби връзки, а не конкретни аномалии.
Връзка с обработката на речта
Boy playing a game

Едно изследване на Сноуинг (2000) открива, че често децата с дислексия се затрудняват да обработят и класифицират звуковете на речта.


Това нарушение във фонологията се счита за причинено от фина аномалия в развитието на мозъка, което пряко може да се свърже с лошото усвояване на писмената и говорима реч.


Сноуинг открива, че децата с дислексия могат да се идентифицират още преди да започнат да четат или пишат по забавеното им развитие на речта. В сравнение с връстниците им, такива деца схващат словоформите по-бавно и им е по-трудно да зпомнят думите.

Какво се случва при четене?
Board with activity cards

Множество образни изследвания на мозъка са установили, че при четене хората с дислексия имат понижена активност в главни сектори от системата за четене и обработка на речта в лявото полукълбо. При нормално четене се активират три части от системата за четене в лявото полукълбо, а при дислексия - само две. При хората с дислексия се наблюдава понижена активност в темпоралния кортекс, в базата на левия темпорален дял на мозъка, който е отговорен за обработването на формата и звука на целите думи.

Changes in the brain: an experiment
Teacher playing the guitar in front of
                  children

There is some evidence from imaging studies of the brain of adults, that effective teaching can bring about changes in the brain that improve performance. An American study (Eden 2004) divided young dyslexic adults into two groups. One of the groups was given an intensive training programme which taught the sounds of words and word parts. The other group received no training.

Промени в мозъка: резултати
Children playing a game

Резултатите от проучването на Идън (2004) са следните:

  • Всички участници от първата група показали подобрение в четенето, докато тези от втората - не, 
  • Мозъчната активност на обучаваната група отразявала подобрените им умения за четене – скенерните изображения на мозъка показали, че десният слепоочен дял на обучаваната група се активизира по време на четене, което говори, че при тази група десният дял компенсира и се включва вместо левия.
Изводи за преподаването
Teacher helping a girl


Въз основа на направените изследвания, Докладът Роуз върху дислексията (2009) прокламира програми за работа, които се характеризират със силна, систематична звукова структура и се преподават достатъчно много и често, за да се гарантира напредъкът на децата и да се затвърди наученото. При деца, които напредват много бавно дори и с най-ефективното преподаване, Роуз препоръчва квалифицирано, интензивно въздействие в индивидуални занимания.


Нови изследвания
Boy holding a board with activity cards

Учени в Центъра по неврология на Кеймбридж проследяват над сто деца в продължение на пет години по веднъж годишно, като правят мозъчни измервания и едновременно с това анализират речевите, слуховите умения, четенето и писането. Във фокуса на изследването са уменията на децата да обработват звуковите модели на думи (фонологично съзнание), една от ключовите характеристики на дислексията.

Обработване на слухова информация и фонетически метод
Activity sheet



Открията на проучването в Кеймбридж до момента са следните:

  • Децата с дислексия обработват слуховите аспекти на речта по-неефективно от тези, без дислексия и това прави за тях трудна задачата да откриват рима и да броят сричките в думите.
  • Начинът, по който мозъкът в периода преди грамотността представя езика, е фундаментално различен от този на грамотноста. Умението да четем променя мозъка като ни кара да концептуализираме думите като правопис, т.е. ние чуваме [куче] като поредност от к-у-ч-е. Това се нарича фонетически метод.
  • В мозъка на децата с дислексия не действа слуховото разграничаване, с което лесно се свързва обучението с фонетическия метод.
Изводи за образованието
Girl using AAC device

В момента основната форма на подкрепа за деца с дислексия е интензивното обучение по фонетика. Доказателствата от проучванията в Кеймбридж сочат, че обучението, базирано на ритъм или дори музика може да бъде благотворно за деца с дислексия в много по-ранна възраст. Изследването показва, че:


  •  Умението да се пее в музика е показателно за способността да делене на срички и да римуваме, 
  • Обучението в ритмичност подобрява фонологичното осъзнаване.

Няколко програми за работа на основата на музикален и речеви ритъм сега се разработват в Центъра.

Повишаване на  съзнанието
Teacher showing a girl an activity card



Организирайте занимания за развитие на колектива, в което да запознаете колегите си с неврологичната основа на дислексията. Може да прочетете още по темата, за по-добра подготовка.


Целта на това занимание е да повдигне въпроси, да открие проблеми и да се започне диалог като първа стъпка към проверката и разработването на практики в училището. (Ниво Г). Ако можете, включете и други специалисти, занимаващи се с деца дислексия, за да се обогати дискусията.


Направете списък с въпросите / проблемите, породени от дискусията.

Научете повече

Blakemore, S. and Frith, U. (2005), The Learning Brain: lessons for education, Blackwell Publishing


Eden, G. (2004), Neural changes following remediation in adult developmental dyslexia, Neuron, 44 (3), 411-422.


Snowling, M. (2000) Dyslexia, Blackwell Publishing