Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Растежа на мозъка

През първите няколко години от живота мозъкът расте бързо. С развитието си всеки неврон се разклонява (аксони, изпращащи информация и дендрити, приемащи информация), увеличавайки броя на синаптичните контакти и създавайки специални връзки от неврон към неврон. До две-три годишна възраст броят на синапсите е приблизително 15 000 синапса на неврон (Gopnick et al, 1999). Броят на синапсите в мозъчната кора (церебрума) спада с около една трета в периода между детството и юношеството.

Съкращаване броя на синапсите

Процесът на съкращаване на броя на синапсите, който протича при развитието на мозъка, е присъщ за разбирането на пластичността на мозъка и неговата функция да учи. Мозъкът е "зависещ от активността". Всяко преживяване, независимо дали виждаме лице, прочитаме дума или слушаме виц, възбужда определени невронни вериги, а други оставя в покой. Невроните постоянно създават нови връзки. Тези които системно се включват, с времето се заздравяват. Невроните, чиито синаптични контакти отслабват поради неизползване или незадействане, накрая се увреждат и умират. 


Неефективните или слаби връзки биват "съкратени".


Това съкращаване ускорява процесите на обработка на информацията, като позволява на оставащите вериги да работят по-бързо и ефективно. Без съкращаването на броя на синапсите, детето няма да бъде способно да ходи, говори или вижда добре. Процесът на съкращаване е ключов за ученето.

Прокарване на пътеки



Често пъти се цитира мисъл, приписвана на невролозите: "Които заедно излъчват, се свързват". Заздравяването на връзките между невроните с течение на времето, води до създаването на здрави и устойчиви пътеки, които свързват различни части на мозъка. Освен това, стимулирането на един неврон в поредицата прави по-вероятно да се задейства следващият. Невролозите и преподавателят Джуди Уйлис (2006) казават, че "практиката затвърждава. Колкото повече пъти мрежата се стимулира, толкова по-силна и ефективна става тя."

Създаване на връзки

Чуйте Найджъл Картър от MOVE, който говори за обучение на деца с тежки физически трудности, и за подхода да се работи с физическите функции, което служи за повторно прокарване на пътеки в мозъка за общо познание и учене.

  • Poster
                  Image
Обучението променя мозъка

Оттук следва, че учители, родители и обгрижващи може да разгледат обучението като заздравяване на вече съществуващи невронни връзки. Доброто преподаване води до дебели, здрави и ефективни невронни пътеки в мозъка. Здравата невронна пътека е по-вероятно да бъде ползвана и да се стигне до научаване.


На практика това означава да се използват умения за наблюдение, така че да се улови поведението или ученето, което става спонтанно, и след това подобно поведение да се насърчава. Учителите търсят начин да затвърдят ранните навици за комуникация, като целят повторение и научаване на тези навици. Или на социално равнище, когато целим да "хванем детето в добър момент." Забелязването и поощряването на това "добро" поведение прави по-голяма вероятността то да се повтори. Този тип преподаване и усвояване променя мозъка чрез заздравяване на някои невронни пътеки, за сметка на други, който отмират.

Заздравяване на положителните пътеки



Учителите трябва и да внимават за потенциални капани. Първият е случайното заздравяване на на нежелана пътека или учене на нещо, което вече е усвоено. Навиците (поведение или модели на мислене) се формират по този начин и тяхното повторение заздравява невронните им пътеки. Както вече споменахме и в другите модули, промяната в поведението на децата е възможна, и на ниво мозъчни клетки се надяваме, че някой невронни пътеки стават по-нетрайни поради непрактикуване. Обучението може да има съзнателната задача да заздрави положителните невронни връзки и да не заздравява безполезните.

По-малко и по-често

Идеята за "преповтарянето" в обучението пасва точно с нашето разбиране за това как се случва ученето в мозъка. Преповтарянето е редовно повтаряне (практикуване) на физически или умствени умения. Преповтарянето често пъти е по-ефективно, ако се прави за десет минути всеки ден, отколкото един час веднъж седмично. Практикуването на умението заздравява невронните връзки и пътеки, и е по-вероятно това умение да бъде поддържано и усвоено. Това има връзка и с терапевтичната работа. В идеалния случай децата трябва да получават някаква терапия под формата на редовни кратки занимания, вместо в седмични претоварвания.

Разбирането е важно

Чуйте директор Хедър Дейвис, която говори за важността на разбирането на детското развитие при работата с деца с тежки физически затруднения, включително и оценка на важността на неврологичното развитие. Когато са на лице все още съществуващи ранни рефлекси, те може да се объркат с целенасочена комуникация и по погрешка да бъдат заздравени.

  • Poster
                  Image
Свръх-стимулация и стрес

Обмисляйки как да заздравят невронните пътеки, учителят е важно  да оцени и откликне на готовността или рецептивността на детето да надгради вече наученото, и на стила на учене, на който то откликва.


Когато малките деца или тези с увреждания не могат да говорят и да комуникират пряко, съществува риск от свръх-стимулиране. То причинява емоционален отговор на физиологично ниво, активирайки амигдалата, която задейства в мозъка режим "бий се или бягай". Едно проучване (Roozendaal 2002) установява, че това има огромен ефект върху ученето. Стресът физически възпира информацията от достигане до центровете в мозъка, необходими за усвояване на новата информация.

Стресираният мозък не е способен да направи нужните невронни връзки. Продължителната свръх-стимулация накрая води до отмиране на важни невронни връзки, защото вече съществуващите трябва да бъдат продължително затвърждавани, за да оцелеят и се разраснат.

Стресът в първите години

Мозъкът на деца, отглеждани в стрес и/или малтретирани (в утробата или в първите години от живота), е изключително уязвим.


Ранните стресори може да засегнат развитието на необходимите невронни връзки. Токсичният стрес може да промени или увреди формирането на мозъчните вериги и да доведе до по-малък размер на мозъка на малкото дете.


Благодарение на невропластичността на мозъка, е възможно да се развият нови невронни връзки, стига да има промяна в средата. Когато такова учене става на биологично и невронно ниво, то отнема време, с месеци и години. Когато определена сфера от знанието, например, усвояване на езици, е в зависимост от конкретен опит и възможности през конкретен прозорец от развитието, тези умения се усвояват много по-трудно на по-късен етап. (Gopnick, 2001).

Учителите могат активно да поддържат спокойна и ненапрегната среда за учене:
  • Като използват ежедневни ритуали с музика, поезия, песни или игри;
  • Като дават възможност на учениците често да задават въпроси и да дискутират без осъждане, като насърчават по-скоро  участието, отколкото отличните отговори;
  • Като поставят достижими предизвикателства за всеки обучаем;
  • Като "слушат активно". Уйлис съветва, "Слушайте какво се опитват да кажат учениците" (Willis, 2006). Слушането по принцип и слушането на конкретните им намерения помага да се отпуснат тревожните умове.

Техниките на внимателно медиаторство се считат за много полезни за учителите, които помагат на деца да се справят с въздействията на стреса (Centre for Mindfulness Research and Practice).

Използване на обичайни действия

В светлината на проблемите при работа с деца с тежки обучителни и/или физически трудности, гледайте видео клипа с Клеър Шалайе - директор на основно училище, и вижте как тя е включила обичайни занимания с пеене в учебните материали за своите ученици. 

  • Poster
                  Image
Научете повече (1)


Gopnick A., Meltzoff, A, Kuhl, P., (1999) How Babies Think, Pheonix


Gopnick, A., Sobel, D., Schulz, L., and Glymour, C., (2001) Causal Learning mechanisms in very young children: Two, three and four year olds infer causal relations from patterns of variation and covariation. Developmental Psychology, 37, 5, 620-629.


Научете повече (2)

Roozendaal, B. (2002) Stress and Memory; Opposing Effects of Glucocorticoids on Memory Consolidation and Memory Retrieval, Journal of Neurobiology of Learning and Memory, 78, (3), 578-595.


Willis, J. (2006) Research-Based Strategies to ignite Student Learning. Insights from a Neurologist/Classroom Teacher, ASCD.