Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
РДВХ
Teacher helping child with task.

Разстройство с дефицит на вниманието и на хиперактивност(РДВХ) или разстройство с дефицит на вниманието  се характеризира с несъответстваща импулсивност, хронична разсеяност и понякога хиперактивност.


Децата с РДВХ може да изпитват затруднения в създаването на взаимоотношения с възрастните и връстниците си, защото имат склонност да се държат по начин, който и за възрастните, и връстниците им е труден. Поради това деца с РДВХ понякога развиват вторични емоционални затруднения.


Момчетата биват диагностицирани с РДВХ пет пъти по-често, отколкото момичетата.

Кое причинява РДВХ?
teacher helping child.

Според изследванията, РДВХ 

може да има генетична основа, водеща до фина мозъчна дисфункция, която причинява дефицит на предаването на нервните импулси в мозъчните клетки.


Генетичните изследвания сочат, че РДВХ може да е резултат от аномалии в допаминовата система, която отговаря за регулиране на движенията.

Едновременно проявени заболявания
Girl holding a 'thumbs up' sign


Петдесет процента от децата с РДВХ имат затруднения и в други области, като дислексия, езикови и/или слухови затруднения. Изглежда съществува особено силна връзка между РДВХ и диспраксията и други състояния.

Диагноза (1)
Girl reading.

РДВХ обикновено се поставя като диагноза, когато:

  • Няколко симптома, свързани с импулсивност и хронична разсеяност се проявяват в продължение на няколко месеца.
  • Тези симптоми не съответстват на възрастовото развитие на детето, 
  • Симптомите представляват значителна пречка при ученето и семейната активност у дома.

Много от малките деца съответстват на това описание в някакъв етап от развитието си, тъй като способността да поддържаме вниманието си и да стоим спокойно се развива постепенно с времето.

Диагноза (2)
Prefrontal cortex of the human brain.

За да може едно дете да си задържи вниманието, префронталният кортекс, който отговаря за самоконтрола, трябва да е достигнал определено ниво на зрелост. Фронталните дялове на централния мозък, обаче, продължават да се развиват и през юношеството и първите години от зрелостта, като при някои деца се развиват по-бавно, отколкото при други. Това може да доведе до неоснователно диагностициране, когато незавършеното развитие на мозъка се обърка с РДВХ.


За сега няма биологични маркери за РДВХ, но в бъдеще по-прецизни методи на тестване на поведението, основани на откритията на неврологията могат да подобрят диагностицирането на РДВХ.

Как медикаментите въздействат на мозъка
Boy looking at his hand.



На много деца с РДВХ се предписват медикаменти за лечение на състоянието им. Най-често използваният препарат е метилфенидат (Ritalin).


Метилфенидатът действа, като повлиява някои от естествените химически вещества в мозъка. По-специално, усилва действието на веществата, наречени допамин и норадреналин в области от мозъка, които играят роля в контролирането на вниманието и поведението. Тези области изглежда са недостатъчно активни при деца с РДВХ. Смята се, че повишаването на активността на тези вещества подобрява функцията на неактивните мозъчни области.

Медикаментите могат да подобрят поведението
Disabled boy laughing with carrer.

Медикаментите не могат да излекуват РДВХ, но могат да помогнат на някои деца да постигнат по-подходящо поведение.


При децата с РДВХ медикаментът може да им помогне да:

  • Станат по-малко агресивни;
  • Си взаимодействат по-ефективно с другите;
  • Останат по-съсредоточени;
  • Станат по-малко импулсивни.
Медикаментът не дава пълния отговор
Girl helped by carrer.

Предписването на медикамент за РДВХ е спорно. Може да има странични ефекти, включително главоболие, раздразнителност и забавен растеж, а на някои деца не им харесва как се чувстват, когато взимат медикамента. Ако на него се гледа като на пълен отговор на въпроса, другите нужди на детето може да останат неглижирани.


Когато се прилага медикаментозно лечение, резултатите сочат, че то е най-ефективно като част от поли-модален подход (NICE, 2008), например, в съчетание с:

  • Терапия;
  • Образователни действия за посрещане на обучителните трудности, които е възможно детето да среща, 
  • Използване на определени поведенчески стратегии у дома и в училище.
Изводи за обучението
Boy answering in class.

Поради загрижеността относно надеждността на медикаментозното контролиране на  РДВХ и понеже се установи, че самоконтролът е важен предзнаменовател на успеха в учението, се правят изследвания дали когнитивните програми на обучение могат да повлияят на развитието на мозъка, така че да се развие самоконтрол чрез подходящо обучение.


Следователно е важно учителите да са в крак с изследванията и дебатите в областта. Ако нямате достъп до последните новости, помолете педиатри и психолози да дадат актуалан информация в училището ви.

Обучителни подходи:     структура и предсказуемост
Teacher helps disabled girl to
                  recognise cards.



Децата с РДВХ имат полза да се придържат към рутинна програма. Трябва да има ясни правила у дома и в клас, с договорени награди за спазване на плана и обратното. Правилата и последиците трябва да се прилагат с последователност от всички, занимаващи се с детето.

Обучителни подходи:       редуциране на разсейването
Boy writing.

Подходите включват:

  • Отстраняване на предметите, с които детето може да се заиграва, като му се позволи да си избере едно нещо, което да държи и да му помогне да се концентрира - обикновено топки срещу стрес вършат работа.
  • Преместване на ученика да седи на по-преден чин, да не може да вижда останалите и да е в близост до модели за подражание.
  • Осигуряване на не разсейваща работна обстановка, без нищо по стените и далече от зони, където другите ученици често трябва да преминават;
  • У дома - тихо място без разсейващи елементи.
Обучителни подходи: приспособяване на задачите 
Teacher helping pupils with assignment.



Подходите включват:

  • Леко съкращаваме  задачите и чести почивки, за да може детето да се раздвижи;
  • Даваме прости и ясни инструкции;
  • Уверяваме се, че детето внимава, преди да започнем с инструкциите;
  • Уверяваме се, че детето е разбрало инструкциите преди да пристъпи към задачата;
  • Използваме ограничаване на времето, за да насърчим детето да се справи в определен период.
Обучителни подходи: оставаме положителни
Two teachers discussing with
                  disabled students.



Подходите включват:

  • Забелязваме и награждаваме доброто поведение и поздравяваме постиженията;
  • Оставаме спокойни, 
  • Избягваме сарказъм и осмиването – може да е полезно да си измислим лични сигнали, за да показваме на децата, когато се разсеят от задачата или се държат неподходящо.

Пример от практиката (1)

Помислете за дете с РДВХ от вашия клас и направете проследяване на това дете, като използвате информацията от този пакет.


Помислете за:

  • Характера на наблюдавания РДВХ  и как е проявен
  • Съпътстващите затруднения;
  • Различните специалисти, които работят с детето и какво правят те, 
  • различните терапии и интервенции, прилагани при това дете.

Помислете също за:

  • Силните страни на детето, 
  • Пречките пред неговото усвояване и участие.
Пример от практиката (2)
Students studying in class.

Какво се прави за отстраняването на тези пречки - във вашия клас и в училището като цяло? Посочете индивидуалните промени, както и по-общите, които благоприятстват конкретното дете, като и други деца.


Какво във вашата работа може да се подобри, за да се премахнат пречките за детето? Посочете едно нещо, което вие можете да промените.


Променете го и оценете въздейтвието върху включването и усвояването на избраното дете.

Научете повече

Blakemore, S. and Frith, U. (2005), The Learning Brain: lessons for education, Blackwell Publishing


Cooper, P. and Bilton, K. (1996) Attention Deficit/Hyperactivity Disorder. London: David Fulton.


Hanbury, M. (2005) Educating Pupils with Autistic Spectrum Disorders: A practical guide. London: Paul Chapman.


Hughes, L. and Cooper, P. (2007) Understanding and Supporting Children with ADHD: Strategies for parents and other professionals. London: Sage Publications.



Thompson, R. (1993) The Brain: A Neuroscience primer (2nd edn). New York: Freeman.

Научете повече

Touchette, P. and Howard, J. (1984) Errorless learning: reinforcement contingencies and stimulus control transfer in delayed prompting, Journal of Applied Behavior Analysis, 17 (2), 175–188. US Department of Education, Office of Special Education and Rehabilitative Services.


Special Education Programs (2004) Teaching Children with Attention Deficit Disorder: Instructional strategies and practices. Washington, DC: US Department of Education.