Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Увод
Young girl and teacher sat opposite each
                  other at school desk

МИ е полезен инструмент, който използва говореното и слушането, за да се занимае с и предизвика промяна в поведението. Може да се адаптира за работа с деца с комплексни нужди.


Този подход е доказано успешен в предизвикването на промени в поведението при деца с комплексни

СЕБД.

Какво е МИ?

МИ е разработена от Милър и Ролник (1991, 2002). Дефинирано е като личностно центриран, насочващ метод за насърчаване на вътрешната мотивация към промяна чрез изследване и разрешаване на амбивалентността.


Централната предпоставка в подхода на МИ 

е, че хората не винаги са готови да променят поведението си. Следователно, няма предположение или допускане, че хората действително искат да променят определени аспекти от своето поведение. Тази промяна се определя от мотивацията на всеки отделен индивид.

Разбиране на промяната
A young boy sits on the floor in a distressed
                  state

Когато работите с деца, винаги помнете, че те не винаги ще са готови да променят своя модел на поведение. МИ признава това и изтъква факта, че мнозина от нас имат важни причини да поддържат дадено поведение. Например, ученик, който се държи лошо, може да извлича повече забавление и внимание от този тип поведение, отколкото ако остане пасивен в клас.


В този тип ситуации ще трябва да се съсредоточите върху амбивалентността на ученика. Това е неприятното чувство, с което много от нас се сблъскват, когато се изправят пред промяна, и почти винаги означава, че не сме сигурни дали искаме промяната.



Учениците трябва да бъдат настроени към това, ако ще правят реални ефективни промени със себе си, които не са натрапени от друг в учебната и социална среда.


Трябва да се подчертае също, че промяната не е приятен процес.

Изследване на амбивалентността (1)

На учениците трябва да бъде представена идеята за промяна, особено когато се обмисля промяна, която учителят иска да направи, за да се подобри успехът или дисциплината на учениците.


Например, класниият ръководител може да иска даден ученик да участва по-активно в заниманията по ЛСЗИО, а не просто да седи на последния чин и да пречи.

В този случай ученикът трябва да бъде помолен да направи списък с положителна и отрицателна колона. С други думи:

  • Защо не искам да промена поведението си (отрицателен пример)?
  • Защо това е добра идея (положителен пример)?
  • Какво мисли ученикът за тази промяна (положително/отрицателно)?
  • Съгласен ли е, че трябва да направи промяната (положително/отрицателно)?
Изследване на амбивалентността (2)
The same young boy is reassured by his teacher



Преди да изготви списъка, ученикът може да се оцени по скала от нула (силно нежелание) до десет (силно желание). Следните типове въпроси са полезни:

  • Какво мисли за промняната?
  • Съгласен ли е, че промяната му е нужна?


Това упражнение ще ви помогне да започнете да анализирате проблема. Ще помогне на вас и на детето да разберете защо е нужна промяната.


Ще му помогне също да приеме, че може да се промени и да продължи напред от амбивалентност към състояние, което води до истинска промяна.

Стратегиите на промяната

Този модел помага на специалистите да определят до колко готово е детето за промяна в своето поведение. Важно е да се подсили факта, че връщането в предишното състояние е част от процеса. Повтарянето на старото състояние е нормална и естествена част от цикъла на промяната. Детето трябва да се чувства уверено, че моментното връщане в старото състояние не означава провал.


Изследването на потенциалните ползи от промяната е ключов елемент от МИ. Стратегиите на промяната са предефинирани от МъкНамара (1992, 1998) от труда на Прочаска и Диклементе (1982).

Как да ползвате МИ
Boy presenting in front of class
Коя част от стратегиите на МИ може да приложите при децата и служителите, за да провокирате промяна в поведението?

Какви адаптации може да направите, за да отговорите по-добре на нуждите на вашите ученици?
Научете повече

McNamara, E. (1992) "Motivational Interviewing: the gateway to pupil self- management", Pastoral Care in Education, September, 22–28.


McNamara, E. (1998) The Theory and Practice of Eliciting Pupil Motivation: Motivational Interviewing – A Form Teacher's Manual and Guide for Students, Parents, Psychologists, Health Visitors and Counsellors. Ainsdale, Merseyside: Positive Behaviour Management.


Miller, W. R., & Rollnick, S. (1991). Motivational interviewing: Preparing people to change addictive behavior. New York: Guilford Press.


Prochaska, J. O. and DiClemente, C. C. (1982) "Transtheoretical Therapy: Toward a More Integrative Model of Change", Psychotherapy: Theory Research and
Practice
, 19 (3) 276-288.