Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Гласът на детето-ученик

Откакто децата с ДМОТ за пръв път са включени формално в образованието през 1970 г., са изразходвани значително време и усилия върху обсъждането на гласа на учениците. Училищните съвети често са били споменавани, както в масовите училища, но това съвсем ясно би било само за показ в специалните училища. Въпреки това инвестицията от време в обучението на децата с ДМОТ да имат проактивен глас, да бъдат изцяло условно наясно в междуличностен смисъл - „Моите действия могат да имат ефект върху теб” – е добре осъществена.

Но трябва да се запомни, че гласът на учениците трябва да има право да каже не, както и да. Wilkinson (1994) припомня въпросите за контрола. Необходимо е да ги научим кога и как те могат да придобият този контрол.

Въпрос на контрол

Въпросите на контрол са особено важни за тези, които не контролират собствения си живот, а по необходимост имат други хора, които го управляват. (Barber, 1994; Wilkinson, 1994; Collis and Lacey, 1996; Hewett and Nind, 1998; Imray, 2008).

Това естествено включва много чувствителност и размишление от учителите, като централният въпрос винаги е „Правя ли правилното нещо?” Обучението на децата с ДМОТ  е особено предизвикателно просто защото е толкова лесно за учителя да поеме контрол, да бъде дидактичен, да ограничи ученето, а не да го разшири.

Правото да кажеш не

Може би най-лесният начин да избегнеш дидактичността е да си зададеш друг въпрос: „Научил ли съм учениците си да казват не?” Способността да казват не и да действат върху това „не” е нещо, което ние всички приемаме за даденост. Може ли обаче същото да се каже и за децата с ДМОТ?

Това върви ръка за ръка с преподаването на съзнанието за условност. Въпросът за контрола при всекидневните проблеми е класически пример за холистичния подход, който е защитен с толкова силни аргументи в Routes for Learning (2006). Има много случаи, когато учениците няма да искат да правят неща, да докосват неща, да вкусват неща, да бъдат на определени места. Ако им преподаваме способността да казват не, съществено важно е учениците да бъдат изслушвани и да се действа според тяхното „не”(Rawling, Dowse and Shaddock, 1995).

Пасивни партньори

Особено внимание трябва да се обърне на опознаването и изслушването на децата с ДМОТ. Ware (2003) оспорва много твърдо, че не е достатъчно просто да се познава детето, тъй като има силна тенденция при взаимодействията грижещ се/дете за това:

      • Човекът с ДМОТ да бъде пасивен партньор;
  • Грижещият се да бъде доминиращ партньор;
  • Да се получат сравнително малко отговори от техните грижещи се;

  • Сблъсъци между човека с ДМОТ  и грижещия се (например когато и двамата „говорят”) едновременно.

Научете повече (1)

Barber, M. (1994) Contingency Awareness: Putting Research into the Classroom in Coupe O'Kane, J. and Smith, B. (eds) Taking Control. London. David Fulton.

Collis, M. and Lacey, P, (1996). Interactive Approaches to Teaching. London. David Fulton.

Hewett, D, and Nind, M, (1998) Interaction in Action. London. David Fulton.

Imray, P. (2008) Turning the Tables on Challenging Behaviour. London. Routledge.

Miller, J. (1998) Personal Needs and Independence in Lacey, P, and Ouvry, C. People with Profound and Multiple Learning Disabilities. London. David Fulton.

Научете повече (2)

Rawlingsm, M., Dowse, L., and Shaddock, A. (1995) Increasing the involvement of people with an intellectual disability in choice making situations: a practical approach. International Journal of Disability and Developmental Education. 42; pp137-153.

Routes for Learning (2006). Qualifications and Curriculum Group. DfE. Cardiff.

Ware, J. (2003) Creating a Responsive Environment.
London. David Fulton.

Wilkinson, C. (1994) Teaching Pupils with Profound and Multiple Learning Difficulties to Exert Control in Coupe O'Kane J and
Smith B (eds) Taking Control. London. David Fulton