Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Какво представлява игрово-театрална интервенция? (1)
A young girl plays the part of a nurse

Игрово-театралната интервенция отразява учебните процеси с игрова основа, които са изпитани от децата с обичайно неврологично развитие. Тя припознава, че деца с дълбоки и множествени обучителни трудности може да се затрудняват с играта, защото за тях е предизвикателство в социален аспект.

Важно е да се работи с въображението, изследването на преструването, с разказването. Това отваря възможности за подсилване на редица компетенции, свързани с общуването, социалното взаимодействие и творческото, гъвкаво мислене.

Подкрепяща комуникация

Инициаторите на игрово-театралната интервенция (Sherrat and Peter, 2002) се стремят да утвърдят театъра в рамките на играта чрез тази система.

Предположението е, че ако децата са затруднени в тяхната способност да участват в игрови и последващите социални компетенции, те имат нужда от повече, а не от по-малко!

Peter, 2002

В сърцето на театъра... е възможността за нов поглед към себе си и другия чрез процесите на приемането на роля; представата за самия себе си като друг, опита за намиране и намирането на себе си в другия, и по този начин – припознаването на другия в себе си.

Neelands, 2002

Изграждане на социални компетенции

Teenage boys dressed in black act a scene
                  from a play

Един автор твърди, че пътят към социалната компетенция, предприет от децата с обичайно неврологично развитие, е чрез участието в спонтанни, производителни игри на преструване и че той се стреми да пресъздаде тези условия в рамките на театъра (Peter, 2003).


Театърът включва разказването на истории (наратив) и поезия въз основа на това, че през по-голямата част от човешката история литературата (фикция и поезия) е била разказвана, а не писана – чута, а не четена (Carter, 1991). Поезията също така предоставя автоматична уместна за възрастта гледна точка за учениците на средно училищна възраст (Park, 1999b).


Значението на театралните игри не бива да бъде подценявано, тъй като предоставя отличен път към театъра за неохотни посетители.

Използването на разкази и средства, типични за телевизията и театъра
Teenage boys dressed in black act a scene
                  from a play

Използването на кратки пиеси, приказки и дори сюжети от телевизионни сапунени сериали за по-възрастните учащи с тежки обучителни трудности предоставя на учениците интерактивна и участваща среда, в която се привлича тяхното внимание към вътрешните състояния на хората (желания, вярвания, чувства и намерения (Hinchcliffe, 1996, 1999).


Използвайки техники, които са често срещани в драматизациите и театъра, например разделен обзор и разбор, Хинчклиф изследва детското разбиране на предполагаемите умствени състояния на главните герои от историята. Чрез това той открива богата среда, в която децата могат да научат за собствените и чуждите психологически състояния и чувства. Именно тези области са критично важни за социалното разбиране според автора.

Основни публикации (1)

Някои трудове на Никола Гроув и Кийт Парк (както съвместни, така и отделни) са класика в областта, особено:

  • Odyssey Now (Grove and Park, 1996);
  • Macbeth in Mind (Grove and Park, 2001); and
  • Dickens for All (Park, 1998c).

Парк е сериен писател на статии и книги, всяка от които достъпна и напълно практична (Park 1998, 1998b, 1998c, 1999, 1999b, 2002, 2003, 2006, 2009, 2009b, 2010).

Допълнителен материал за драматизацията и изкуствата като цяло се очаква да бъде публикуван от Equals под заглавието Understanding the Arts/Creativity.

Основни публикации (1)

Това цели да:

  • Предостави насоки в творческите изкуства за класни преподаватели и управители на учебната програма;

  • Създаде учебна общност с училища от най-добра практика чрез уебсайта и експертите в областта; и

  • Създаде основа за бъдещи семинари на най-добра практика

Научете повече (1)

Carter, A. (ed.) (1991) The Virago Book of Fairy Tales, London: Virago Press.

Grove, N. and Park, K. (1996) Odyssey Now, London: David Fulton.

Grove, N. and Park, K. (2000) Developing social cognition through literature for people with learning disabilities: Macbeth in Mind, London: Jessica Kingsley.

Hinchcliffe, V. (1996) Fairy stories and children's developing theories of mind, International Journal of Early Years Education, 4 (1), 35-46.

Научете повече (2)

Hinchcliffe, V. (1999) It All Comes Out in the Wash: Using TV 'Soaps' with Pupils with Learning Disabilities, in: Fawkes, S., Hurrell, S. and Peacey, N. (eds) Using Television and Video to Support Learning, London: David Fulton.

Neelands, J. (2002) 11/09: The space in our hearts, Drama Magazine, 9 (4), 4-10.

Park, K. (1998) Form and function in early communication, The SLD Experience, 21: 2-5.

Park, K. (1998b) Theory of Mind and Drama Games, The SLD Experience, 22: 2-5.

Научете повече (3)

Park, K. (1998c) Dickens for all: Inclusive approaches to literature and communication with people with severe and profound learning disabilities, British Journal of Special Education, 25 (3) 114-118.

Park, K. (1999) Storytelling with people with sensory impairments and additional difficulties, The SLD Experience, 23: 17-20.

Park, K. (1999b) Riverrun and Pricking Thumbs. The Use of Poetry, The SLD Experience, 25: 11-13.

Park, K. (2003) Shakespeare's 'Twelfth Night' on stage at the Globe Theatre, The SLD Experience, 37: 3-7.

Научете повече (4)

Park, K. (2004) Interactive Storytelling: from the Book of Genesis, British Journal of Special Education, 31 (1), 16-23.

Park, K. (2006) A funny thing happened on the way to the Globe, The SLD Experience, 46: 29-33.

Park, K. (2009) Mother Goose: developing language and communication skills through drama, The SLD Experience, 53: 7-9.

Park, K. (2009b) Bible Stories in Cockney Rhyming Slang, London: Jessica Kingsley.

Научете повече (5)

Park, K. (2010). Interactive storytelling: developing inclusive stories for children and adults, Bicester: Speechmark.

Peter, M. (2002) Play-Drama Intervention: an approach for autism and hard-to-reach children, The SLD Experience, 34: 6-10.

Peter, M. (2003) Drama, narrative and early learning, British Journal of Special Education, 30 (1) 21-27.

Sherrat, D. and Peter, M. (2002) Developing Play and Drama in Children with Autistic Spectrum Disorders, London: David Fulton.