Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори

Използване на театъра ефективно

Dramatic role play with a young girl as
                  a nurse and a young boy as her patient

Кийт Парк е създал редица лесни за възпроизвеждане ресурси (повечето от които са включени тук като препратки) и работата с неговия метод „повикване и отговаряне” може да направи веднага учители по театър от всички нас. Трябва също така да се обмисли разширяването на възможностите на учениците за мислене и разрешаване на проблеми, които естествено се появяват в театъра.

Кийт Парк, Никола Гроув, Мелани Питър и Вив Хинчлиф имат обстойни публикации за драматизацията и всяка от тях е приложима. Всички споменати писатели са заинтересувани от разширяването на възможностите на учениците отвъд приетия структуриран и воден от учителя вид театър в стил „Коледно представление”. Всеки един от техните трудове дава практически идеи и съвети за това как бихте могли да се справите.

Какво трябва да съдържат добрите уроци по театър? (1)

Театърът трябва да включва следното:

  • Инициативност – особено при онези, които рядко са склонни към това – чрез водене на призива или натискане на ключ за начало на призива;

  • Съзнателност – за всички гледки и звуци, които са включени;

  • Очакване – особено характерните редове в пиесата;

  • Редуване – особено чрез „отзив и отклик”;

  • Себепоказване (или себеизтъкване) – като се демонстрира поведение в стил „това съм аз”, особено когато е ред на конкретното дете в играта с имена;

  • Показване на предмети – може би тези, използвани като реквизит, като поведение на споделяне на вниманието;

  • Даване на предмети – отново поведение на споделяне на вниманието;

  • Търсене на физическа близост;

  • Редуване на погледа – гледане от даден обект към някой друг или обратното, като средство за споделяне на внимание;

  • Съвместно внимание – когато двама или повече души едновременно гледат към едно и също нещо или един и същи човек;

  • Обявяващо посочване – посочване на предмет (или човек) и поглеждане към друг човек като означение на „виж това”, сякаш да каже то/тя/той е интересн/а/о.

(Park, 2002)

Какво трябва да съдържат добрите уроци по театър? (2)
A group of students dressed in white take
                  part in a play

Aitken et al. (2000) отбелязват, че ефикасността на театралните и игровите дейности чрез употребата на рими, ритми и песни е отличен начин за насърчаване на силни движения на тялото. Въпреки това целият въпрос за танците при дълбоки и множествени обучителни трудности е известен с липсата си на изследвания и публикувана практика (Lammond, 2010).

Отново се среща склонност за смятането на танците при дълбоки и множествени обучителни трудности като практиката на бутането на инвалидни колички на музикален фон, и макар това да има някои благотворни ефекти, ако се прави систематично, това е поредния пример за неща, които се правят на човека, а не с човека.

Трудът на Вероника Шерборн е от особено значение тук (Sherborne, 2001), но ще има нужда от адаптация, за да е приложим при учениците с дълбоки и множествени обучителни трудности (особено при тези, които са по-възрастни). Макар работата на Сара Банерман-Хег в специализирано училище с ученици – както с тежки обучителни трудности, така и с дълбоки и множествени обучителни трудности – главно да се занимава с танците и движението като основни средства за осигуряване на психотерапия, тя ни дава някои интересни идеи спрямо възможностите, достъпни както за учители, така и за физиотерапевти (Bannerman-Heig, 1997; Bannerman-Heig, 2006).

Научете повече (1)
opened book

Aitken, S., Buultjens, M., Clark, C., Eyre, J.T. and Pease, L. (2000) Teaching Children who are Deafblind, London: David Fulton.

 

Bannerman-Haig, S. (1997) Facilitating change, Dance and the Child International (UK), 4, 14-18.

 

Bannerman-Haig S. (2006) Stretching, tensing and kicking: Aspects of infantile movement in dance movement therapy with children and adolescents in special education, in: Payne, H. (ed.) Dance Movement Therapy: Theory, research and practice, London: Routledge.

 

Grove, N. (2005) Ways into Literature. Stories, plays and poems for pupils with SEN, London: David Fulton.

 

Grove, N. (2010) The Big Book of Storysharing, London: Senjit.

Научете повече (2)
opened book

Grove, N. (ed.) (2012) Bringing Literature to Life: Introducing a Range of Approaches for Teachers of Children with Special Educational Needs, London: Routledge.

 

Grove, N. and Park, K. (2000) Developing social cognition through literature for people with learning disabilities: Macbeth in Mind, London: Jessica Kingsley.

 

Lammond, I. (2010) Evaluating the impact of incorporating dance into the curriculum of children encountering profound and multiple learning difficulties, Body, Movement and Dance in Psychotherapy, 5 (2), 141-149.

 

Park, K. (2002) 'The Tempest' on stage at Shakespeare's Globe Theatre, PMLD Link, Spring Issue.

 

Sherborne, V. (2001) Developmental Movement for Children, London: Worth.