Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Националният учебен план през 90-те
A Key Stage 3 Curriculum course folder

През 1994 г. Уеър пише важна книга, озаглавена „Обучението на деца с дълбоки и множествени обучителни трудности” (Ware, 1994). По времето на публикуване широкоразпространено е вярването, че всички деца имат право на достъп до един и същи учебен план.


Това е тласкано основно от страха, че базовото право на образование може да бъде поставено под въпрос и дори оттеглено, ако децата със СОТ/ДМОТ/КОТУ

 не бъдат включени в Националния учебен план.

 

Този възглед е подкрепен и от други значими автори като Byers and Rose (1994) и Aird (2001).

Въздействието от Националния учебен план

Десет години след въвеждането му, Ричард Роуз пише едно особено точно изречение:

За пръв път в образователната система на Англия и Уелс имаме разбирането, че всички ученици имат правото да получат учебен план, който да съдържа някои общи елементи.

Rose, 1998

 

Размишлявайки върху най-добрите педагогически идеи преди 1988 г. Джийн Уеър заявява, че „същината на Националния учебен план, основана на предмети… е създала… напрежение с предишните добри практики“ (Ware, 1994). Тя отбелязва, че по това време е имало баланс между функционалното (това, от което децата се нуждаят, за да извлекат максималното от възможностите си в живота) и развитийното (как на децата могат да се преподават тези неща).

Но има една разлика в ударението между учебните планове за СОТ  и Националния учебен план, където Националният учебен план се концентрира върху това, за което се смята, че училището се нуждае от индивида, а не това, от което индивидът се нуждае, за да се справи с обществото. Това ударение е основен източник на конфликт с добрите практики в училищата със СОТ, където нуждите на индивида се разглеждат като първостепенни. Важно е да се осъзнае, че това е проблем за цялото обучение по специални потребности и като цяло образованието, а не засяга само учениците с ДМОТ.

Ware, 1994

Недостатъци на Националния учебен план: деца със СОТ/ДМОТ/КОТУ  (1)

Four boys, heads down, taking
                  a test

Преподаването на грамотност за децата със СОТ/ДМОТ/КОТУ  се фокусира върху масовото обучение. Така то не обслужва техните специални нужди. Много уважавани автори оплакват липсата на инициативи, насочени към обучителните нужди на тези съответни групи ученици (Lacey et al, 2007).

 

В много случаи училищата и учителите предпочитат да използват масови инициативи като Националната стратегия за грамотност. Има две основни причини:

  • Страхът от санкции от страна на Ofsted, ако престъпят националните директиви;

  • Фактът, че огромното мнозинство учители, които в момента работят в специални училища, са били първоначално обучени в масово образование – това означава, че те знаят само Националния учебен план от 1988 г. насам и вариации на Националната стратегия за грамотност. 

(Lacey et al, 2007)

Недостатъци на Националния учебен план: деца със СОТ/ДМОТ/КОТУ  (2)

Валидността на педагогика, основана на предметите, от сорта на Националния учебен план, е била подлагана редовно под въпрос (Pease and Chapman, 1992; Hinchcliffe, 1994; Grove and Peacey,1999; Aird and Aird, 2006). Карпентър отбелязва, че:

Писано е много в настоящата литература за учебния план върху въпроса за правото. Децата със специални образователни потребности имат право да бъдат посрещнати индивидуалните им нужди, но едно общо покриване на ригиден учебен план, тясно свързан с предметите, може да не е най-ефективното средство за постигането им.
Carpenter, 1992

 

През 1998год. Richard Rose пише:

Минали са повече от десет години от въвеждането на Националния учебен план в Англия и Уелс, а все още продължава дебатът, обхващащ неговата пригодност и достъпност за учениците със специални образователни потребности.

Rose, 1998

 

Националният учебен план и училището ви (1)
Q

Как Националният учебен план променя начина, по който структурирате учебния план на училището си, и повлиява практиката в класната стая?




Променил ли се е учебният ви план в отговор на промените в рамките на Националния учебен план от неговото въвеждане?

Кликнете тук за отговора

 

Националният учебен план и училището ви (2)
A teenage girl takes a test

Имайте предвид констатациите на London University’s Institute of Education (изложени на предишната страница). Те важат ли за вашето училище? Били ли са от значение някога?

 

Q
Click for the answer

Ware saw a real danger of the National Curriculum replacing previous good practice.

 

Националният учебен план и училището ви (3)
Q

Къде има доказателства в училището ви, че Националният учебен план е подобрил практиката?




Бихте ли разгледали учебния си план като „насочван от предметите“ или „центриран върху ученика“?

Тези определения полезни ли са?

Кликнете тук за отговора

 

Научете повече (1)

Aird, R. and Aird, K. (2006) Distinctive pedagogy and the development of specialist curriculum matter in the education of pupils who have profound and multiple learning difficulties, The SLD Experience, 46; 15-19.

 

Aird, R. (2001) The Education and Care of Children with Severe, Profound and Multiple Learning Difficulties, London: David Fulton.

 

Byers, R. (1994) Teaching as Dialogue: Teaching Approaches and Learning Styles in Schools for Pupils with Learning Difficulties, in: Coupe-O'Kane, J. and Smyth, B. (eds), Taking Control, London: David Fulton.

 

Byers, R. and Rose, R. (1994) Schools Should Decide..., in: Rose, R., Fergusson, A., Coles. C., Byers, R. and Banes, D. (eds) Implementing the Whole Curriculum for Pupils with Learning Difficulties, London: David Fulton.

 

Carpenter, B. (1992) The Whole Curriculum: Meeting the Needs of the Whole Child, in: Bovair, K., Carpente, B. and Upton, G. Special Curricula Needs, London: David Fulton.

 

Carpenter, B. (2010) Curriculum Reconciliation and Children with Complex Learning Difficulties and Disabilities, London: Specialist Schools and Academies Trust.

Научете повече (2)

Grove, N. and Peacey, N. (1999) Teaching subjects to pupils with profound and multiple learning difficulties, British Journal of Special Education, 26; 83-86.

 

Hinchcliffe, V. (1994) A special special need: self-advocacy, curriculum and the needs of children with severe learning difficulties, in: Sandow, S. (ed.) Whose Special Need? London: Paul Chapman.

 

Lacey, P., Layton, L., Miller, C., Goldbart, J. and Lawson, H. (2007) What is literacy for students with severe learning difficulties? Exploring conventional and inclusive literacy, Journal of Research in Special Educational Needs, 7 (3), 149-160.

 

Pease, L. and Chapman, N. (1992) Disapply First, Modify Later?, British Journal of Special Education, 19 (3), 103-104.

 

Rose, R. (1998) The curriculum. A vehicle for inclusion or a lever for exclusion?, in: Tilstone, C., Florian, L. and Rose, R. (eds) Promoting Inclusive Practice, London: Routledge.

 

Ware, J. (1994) Implementing the 1988 Act with Pupils with PMLDs, in: Ware, J. (ed.) Educating Children with Profound and Multiple Learning Difficulties, London: David Fulton.