Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Проблеми, пред които се изправят майките
Female carer with seated girl


„В повечето случаи майките остават основните грижещи се [за техния син или дъщеря с увреждания] и тяхното включване е от жизнена важност за развитието на детето им.”

Newman et al, 2010

В едно проучване, което сравнява 245 майка на деца с интелектуални увреждания с 9481 майки на деца с обичайно развитие, Emerson (2003) констатира, че:

  • Майките на деца с интелектуални увреждания описват детето си като причина за по-голямо социално и психологическо въздействие.
  • За тях е малко по-вероятно да имат проблеми с психичното здраве.
  • Техните проблеми с психичното здраве са свързани с:

 По-голямо социално въздействие, произтичащо от трудностите на детето им

- Мъжки пол на детето.

- Детето им преживява повече от едно потенциално стресиращи житейски събития.

- Бедност.

- Получаване на социални помощи заради нивата на средствата, с които разполагат.

- „Нездравословно” семейно функциониране.

Социална изолация
Female carer with children

Родителите и особено майките, изправени пред всекидневната рутина на грижата, може да са социално изолирани и ограничени от социални нагласи, засягащи подходящите роли за жени, особено майките на деца с дълбоки обучителни трудности (Shearn and Todd, 2000).

 

Липсата на възможности за включване в трудова дейност може да доведе до чувства на депресия и повишени нива на стрес (Social Policy Research Unit, 2007).

 

Майките са изправени пред значителна липса на лични контакти, като споменават, че „нямат с кого да говорят” и празнота в социалната мрежа.

 

Redmond and Richardson, 2003

Стрес
"През кратките 12 години на сина ми съм се занимавала с дванайсет психолози, шестима психиатри, седем логопеди, трима социални работници и безброй учители, частни учители, служители за домашна подкрепа и асистенти за специални нужди. Въпреки цялата тази армия от професионалисти той пак е отстранен от училището за специални нужди и е върнат обратно при мен – майката, от която се очаква да направи това, което никой друг не е успял."

 "Да живееш с дете с умерени до тежки обучителни затруднения означава да живееш с много малко дете, което умствено никога не напуска етапа на пеленачето, въпреки че физически израства като мъж или жена. Това означава винаги да ги наблюдаваш, за да предотвратиш инциденти, и да държиш вратите и прозорците заключени. Означава, че се занимаваш с гневни избухвания и понякога самонаранявания. Означава, че се опитваш да общуваш с някой, който няма езикови умения. Може да означава, че сменяш пелени редовно и къпеш и обличаш едно дете, което пораства като възрастен. "

 

"Съществуват огромни нива на стрес  и разбира се, някои мрачни периоди, които определено могат да бъдат потискащи и където не можеш да видиш и лъч светлина."

 Kingston, 2007

Служби
Female carer with children

Много служби чрез осигуряването на услугите правят майката в нейната грижовна роля единствен фокус на общуването си. Това справедливо бреме ли е, когато голяма част от информацията, която майката ще получи за детето си с увреждания е емоционално натоварена и за двамата родители? Когато бащите са изключени от диалога на грижата, службите се провалят при адресирането на основен ресурс в семейството.

Carpenter, 2007

Майките често назоваваха процеса на сдобиване с полезна информация за службите „хаотичен” и повечето от предложените им услуги като некоординирани, ненадеждни и трудни за достъп. Проучването разкрива, че много от нуждите на тези деца не биват адекватно посрещнати нито от услугите за интелектуални увреждания, нито от медицинските служби, а някои семейства са принудени да финансират лично услуги като физиотерапия и речева терапия.

Redmond and Richardson, 2003

Какво могат да направят за майките училищата?
Female carer with seated girl
  • Покажете на майките, че слушате – опитайте се да сте съчувстващи, а не осъждащи. Установяването на партньорство със семействата ще покаже на семействата, че ги слушате, докато в същото време осигурява пътища, по които семействата могат да ви помогнат да работите с техния син или дъщеря.
  • Дръжте семействата информирани – родителите искат да знаят какво се случва с детето им. По какви начини могат семействата да бъдат редовно информирани за текущите дела в училището, свързани с детето им?
  • Създайте възможност за майките да се срещат – много от децата и младежите от специални училища пристигат с училищен транспорт и родителите, особено майките, не се срещат на входа на училището или на детската площадка. За семействата е трудно да изградят приятелство, ако се срещат само веднъж годишно на коледната пиеса. Може би един ден на майките или редовно сутрешно кафе ще осигури източник на неформална емоционална подкрепа чрез разговорите с хора в подобна ситуация или просто чрез почивка от децата, за да се посмеят заедно!
Посрещане на нуждите на майките
Female carer with children

Отбележете различните начини, по които можете да посрещнете нуждите на майките на деца и младежи от вашата класна стая.

 

Развийте план за действие.

Препратки
opened book

Carpenter, B. (2004) Early Intervention: A 21st-century concept or a lost cause? Доклад, представен на европейската конференция върху The European Dimension of Special Education: Emergence of a Different Profile, Thessaloniki, Greece (ноември).

 

Carpenter, B. (2007) Family structures, in: Working in Partnership through Early Support: Distance learning text, London: Early Support.

 

 

Emerson, E. (2003) Mothers of children and adolescents with intellectual disabilities: social and economic situation, mental health status and self-assessed social and psychological impacts of child's difficulties, Journal of Intellectual Disability Research, 47 (4-5), 385-399.

 

Hautamaki, A. (1997) Mothers - stress, stressors and strains: outcomes of a cross-Nordic study. In: Carpenter, B. (ed.) Families in Context: Emerging Trends in Family Support and Early Intervention, London: David Fulton.

Препратки
opened book

‘Kingston, A. (2007) Mothering special needs: a different maternal journey, London: Jessica Kingsley.

 

Newman, T., McEwen, J., Mackin, H. and Slowley, M. (Barnardo's Policy and Research Unit) (2010) Improving the Wellbeing of Disabled Children (up to Age 8) and their Families through Increasing the Quality and Range of Early Years Interventions, London: Centre for Excellence and Outcomes in Children and Young People's Services (C4EO).

 

 

Redmond, B.and Richardson, V. (2003) Just getting on with it: exploring the service needs of mothers who care for young children with severe/profound and life-threatening intellectual disability, Journal of Applied Research in Intellectual Disabilities, 3 (3), 205-218.

 

Shearn, J. and Todd, S. (2000) Maternal employment and family responsibilities: the perspectives of mothers of children with intellectual disabilities, Journal of Applied Research in Intellectual Disabilities, 13 (3), 109-131.’