Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Различаващи се реакции
A boy in standing support


Семействата имат различни реакции към раждането на дете с увреждания. Те могат да повлияят на семейната динамика и да определят начините, по които професионалистите могат да предложат оптимална подкрепа. Важно е професионалистите да открият и да уважат тези отговори, така че програмите им за интервенция да са подходящи, а не да са резултат от собствените им предположения, касаещи семейството.


Важно е като професионалисти да разберем емоционалните, психологически, физически въздействия както и тези от околната среда, които раждането и живота на дете с увреждания често оказва върху семействата.

Въздействието върху семейството

Раждането на дете с увреждания има огромно въздействие върху семейството, включително:

  • Несигурност относно диагнозата.
  • Хронична умора (например липса на сън).
  • Реакции и нагласи от други семейни членове, приятели, професионалисти и други.
  • Борба за обслужващите дейности.
  • Объркващи и изтощителни срещи с отговорните служби.
  • Ограничени житейски планове.
  • Финансови затруднения.

Много е лесно някои семейства да бъдат етикетирани като „проблемни”, „свръхзащитни” или „агресивни”, като се забравя, че те са основните застъпници на детето и живеят с въздействието от увреждането на детето 24 часа на ден, често без почти никаква почивка, с целия страх, стрес, тревожност и сложност, които произтичат от това.

Чрез постигане на разбиране и получаване на прозрения за семейните преживявания, надеждата е, че професионалистите ще им съчувстват и ще им предоставят време, практическа и емоционална подкрепа и уважение.

Оценяване на децата: практически наръчник

Родителстването на дете с увреждания може да бъде много изискващо, както заради уврежданията на детето, така и заради времето и енергията, които трябва да бъдат посветени на увреждането и за осигуряването на службите, които да отговорят на нуждите му. Когато децата имат много комплексни нужди, а изискванията към родителите са сериозни, може да има по-ниски очаквания към това какво представлява разумната родителска грижа. Професионалистите може разбираемо да смятат, че родителите се справят много добре, като се има предвид колко малко помощ получават, и така очакванията за стандарта на грижа, които дете с увреждания може да очаква, са занижени.

Assessing Children in Need and their Families, Department of Health, 2000, p. 90

Оценяване на децата: практически наръчник (продължение)
Въпроси за разглеждане:
  • Какви системи за подкрепа са налични, за да помогнат на семейството да отглежда детето си, което е с увреждания?
  • Какво се подразбира като разумна родителска грижа, предоставена на това дете?
Прочетете страници 95-100 от този доклад, който обсъжда семейното функциониране, социоикономическите фактори както и тези на заобикалчщата среда.

Трудностите, пред които са изправени семействата
A boy in a wheelchair arrives at
                  a school


Семействата твърде често казват, че намират за трудно:

  • Да открият и да разберат какви служби са налични, за да им помогнат.
  • Да осмислят ролите на различните агенции и многото хора, които срещат.
  • Да насочват и да управляват многото контакти с предоставящите услугите.
  • Да накарат професионалистите да разберат нуждите на детето им в контекста на цялото семейство.
  • Да бъде признато собственото им познаване за детето.
  • Да договорят по-добро обслужване там, където забавянията и бюрокрацията изглежда влияят на детето им.
(Department for Education, 2011)

Проблемът с частичните и разпокъсани услуги

Синът ми не получава координиран пакет от терапии. Много „експерти” имат срещи с него и се занимават със своята част от него, като ми го връщат за сглобяване.

Родител

Разпокъсаните и частични услуги създават уязвими семейства.

Lenehan, 2004

Холистичните подходи, фокусирани върху семейството, изискват близко сътрудничество между професионалистите в полетата на педагогиката, психологията, социалните науки и медицината.

Peterander, 1995, p. 162

Като пренасочим фокуса си, можем да направим партньорството отново възможно. Имаме ли волята и посветеното себеотдаване да направим това заради нашите семейства?

Carpenter, 2003

Препратки
An open book

Carpenter, B. (2003) Shifting the Focus: From Parent to Family Partnerships,Special Education Perspectives, 12, (1), 3-16. Department for Education (2011) Multiagency support for families.

 

Department of Health (2000) Assessing Children in Need and their Families: Practice Guidance, London: The Stationery Office.

 

Lenehan , C. (2004) The Children's National Service Framework, Paper to the DfES Conference, Removing Barriers to Achievement, 25 February.

 

Peterander, F. (1995) Early Intervention: Research report to the Helios II Programme. Munich: Ludwig-Maximilian University.