Вашето ниво на обучение

Ние предварително сме избрали "Всички нива" за вас, но вие можете да промените нивото на обучение по всяко време, като изберете една от опциите на това меню. Промяната на вашето ниво на учене ще ви върне към началото на модула.

Затвори
Защо забавлението е жизненоважно за развитието? (1)
Children and adults play in the school
                  playground

Забавлението е критично за развитието на децата, тъй като им предоставя възможности за:

  • Социално взаимодействие;
  • Разбиране на света около тях;
  • Развитие и използване на множество умения; и
  • Творческо мислене и развиване на умения, свързани със създаване и разбиране на правила, отнасящи се до забавление и игрови ситуации.
Защо забавлението е важно за развитието? (2)

Разширете знанията си за играта, проучвайки следните ресурси:

 

Има също и доста интересни статии, свързани с играта в уеб сайт Community Playthings.


Стаматов, Р., Детска психология, Пловдив, ИК" Хермес" (2000),

Въображаема игра(1)

A young boy pretends to speak to someone using
                  a toy phone
  • Възраст 1-2 г.: Играта "на ужким" е типично свързана с реални действия, асоциирани с предмети (например пиене от празна чаша);
  • На по-късен етап тя се свърза с употребата на предмети, заместващи нещо (например: банан като телефон, пръчка като кон);
  • По-големите деца прекарват повече време в планиране на въображаема ситуация отколкото в разиграването й.

(Goswami and Bryant, 2007)

Въображаема игра (2)

Тази игра е широко свързана със:


  • Социалното развитие
  • Езиковото развитие: с обясняването и разбирането на измислените ситуации;
  • Когнитивно развитие ( Теория на ума): във връзка с разбирането на това какво мислят другите и защо;
  • Планирането и саморегулирането.

(Goswami and Bryant, 2007)

В клипчето, озаглавено: Evan, Elias, Lyric and Itiah в автобуса, децата участват в измислена игра. По време на създаването на модула този клип се явява девети в списъка на този уеб сайт.

 

В този клип какви доказателства можете да намерите за областите, дискутирани на тази и предходната страница?

Теория на ума

"Теорията на ума" позволява на човек да предвиди поведението на другите въз основа техните намерения и желания. Първоначално се мислеше, че този аспект се развива у децата на около четиригодишна възраст. И все пак изследванията показват, че  деца на две години и половина демонстрират разбиране (Wellman and Phillips, 2000).

В развиването на теорията на ума децата наблюдават и учат за:

  • Видове събития, които водят до щастие и гняв;
  • Поведение и намерение, насочени към целите;
  • Интереси и намерения чрез следване погледа на другите;
  • Съвместно внимание;
  • Непредвидени социални ситуации.

(Goswami and Bryant, 2007)

Въображение и мислене
A teacher and teenage
                  boy play with foliage in a plastic file holder

Чрез манипулативните действия с предмети (например пясък, вода или блокчета) децата могат да контролират поведението на предметите и да създават връзки между тях.

 

От две годишна възраст те започват да различават реалността от измислицата (въображаемото).

 

В края на ранната детска възраст, когато те инициират игри, децата получават уроци за своите физически и социални светове. Играта предлага естествени възможности на децата да разширят въображението си отвъд това, което знаят към измислени проблеми и решения. Това им дава възможност да развият нови модели на мислене.

 

Когато децата започнат да преговарят правила, взаимоотношения и роли, играта се превръща в мост към по-високо ниво на мислене.

 

(Evangelou et al, 2009)

Ролята на играта в континуума на ученето (1)

Изследователите са установили, че у дома комбинацията от игра и родителска подкрепа показва, че много често децата са играли различно и са правили различни неща в сравнение с времето им в детското заведение.

 

Времето за игра на детето и разговорите с родителите следват непрекъсната нишка, която за разлика от детските заведения дава много по-голяма свобода и увереност да изследват по време на играта.

 

В случая на конкретно тригодишно дете:

  • Телевизионна реклама го вдъхновява да нарисува голяма ягода, поглъщаща малко момче;
  • Той изследва страшни сценарий с майка си, включително и песента "Никога не се усмихвай на крокодил"; това го кара да нарисува крокодила; преди да изиграе бягане от крокодила чрез гребане, използвайки бебешка лодка за баня със закачалки за палта вместо гребла.

Интересното е, че учителката в детската градина съобщава за липса на интерес към рисуването.

 

Всъщност уникалната обстановка, опитната подкрепа от родителя и истинския фокус върху свободата в играта, са му дали много по-голяма увереност да изследва по начин, значително по-различен от друга обстановка.

 

(Evangelou et al, 2009)

Ролята на играта в континуума на ученето (2)

Възрастните могат да бъдат катализатори – рисувайки заедно с децата и внимателно слушайки и отговаряйки на детските обяснения и истории за това, което рисуват.


Evangelou et al, 2009

Играта може да се обогати чрез напътстване, планиране и осигуряване на ресурси.

Evangelou et al, 2009

 

Помислете за дете, с което работите. Вижте дали можете да установите "непрекъснатата нишка на смисъла" в дейностите, които ги ангажират. Ако е подходящо, говорете с детето или техния родител.

 

Съставете план как да подпомогнете по-нататъшното изследване и учене на базата на тази нишка.

 

Как ще продължите да бъдете наясно с променящите се интереси на детето?

Научете повече (1)
opened book

Department of Children, Schools and Families (2009) Learning, Playing and Interacting: Good practice in the Early Years Foundation Stage. Annesley: DCSF Publications.

 

Evangelou, M., Sylva, K. and Kyriacou, M., Wild, M. and Glenny, G. (2009) Early Years Learning and Development: Literature Review. Annesley: DCSF Publications (accessed 12.1.12).

 

 

Wellman, H.M. and Phillips, A.T. (2000) Young children's understanding of perception, desire and emotion, Child Development, 71 (4), 895-912.

Научете повече (2)
opened book
В електронната обучителна секция на Отворен университет има отлични насоки относно ролята на играта в ученето на децата (The role of play in children's learning).

Стаматов, Р., Детска психология, Пловдив, ИК" Хермес" (2000),